Модели на комуникационни стратегии

Comments: 4     Stars : 0

You need to log in to FU-GU.com in order to comment on this entry.
Back to entries

Комуникационната компетентност- представлява равнище на реализация на
целите на комуникатора с помощта на ефективно и подходящо взаимодействие"
В речника Уебстър комуникацията е дефинирана като"процес на обмяна на
информация между отделни личности с помощта на символи, знаци и поведение"
От тук се вижда че фундаментален проблем при дефиниране на понятието комуникация, е обмяната на информация като недостатъчно условие за разбиране между участниците в комлексните комуникационни
процеси.
Наивистично е да се смята, че комуникацията е само обмяна на информация или предване на такава към някой.
В полето на комуникацията вниманието, по-скоро се съсредоточава върху това, как хората използват съобщенията, за да генерират значение, в рамките на различни контексти, култури, канали и медиии.
Изследователите на комуникациите посочват, че процесите са
свързани със "споделяне на значение" и предпочитат да дефинират комуникацията
като "управление на съобщенията, с цел създаване и формиране на значение". С други думи целта на комуникацията е споделяне на значение и първата функция на комуникационните изследвания е генериране на ново знание, относно това как по-най добрият начин да постигнем целите си.
Комуникационните цели са свързани с мислите и чувствата на други хора.
В случая може да структурират три типа комуникационни цели:
1. Цели, имащи отношение към самопредставянето/ кои сме ние и как искаме да ни възприемат другите/;
2. Цели, свързани със взаимодействието с околния свят /как ние развиваме, поддържаме и реализираме отношенията си
със външния свяят/;
3. Инструментални цели/ как въздействаме на другите, постигаме съгласие с тях, управляваме различни конфликти,,
През 1966г. Шутц/Schutz/ дефинира три уникални междуличности потребности,
които хората притежават:
А/ Афектност-желание да обичаме и да бъдем обичани от другите;
Б/ Включване- желание да бъдем включени в различни групи;
В/ Контрол-желание да въздействаме на събитията и хората около нас.
Следователно, коумникацията на стратегическо ниво е дефинирана и се определя от целите, целите са тези които ни движат напред.
Основната цел на груповата комуникация е не само споделяне на значение, но това значение да води до ефективен процес при вземане на решение за предоляване на типични за групата проблеми.Възниква въпроса тогава, в какво се изразява комуникационната компетентност и как да я дефинираме?
Спитцбърг дефинира комуникационната компетентност като "способности да взаимодействаме ефективно с другите".
Терминът има отношение към точността, яснотата, разбираемостта,кохерентността,
експертизата и ефективността при отношение с другите.
По-пълно операционализиране на термина дава Фридрих/Friedrich (1994) ,който предлага комуникационната компетентност да се дефинира като "ситуационна възможност да се формулират реалистични и подходящи цели и да се максимализира тяхната реализация чрез използване на знание относно себе си, контекстта, комуникационните теории и генерира тогава адекватно комуникационно представяне.
Комуникационната компетеннтост може да се измери моного лесно като се провери дали поставените цели
са реализирани. Тоест основната функция на комуникацията е да се максимализира
постигането на "споделяне знначение".Паркс/Parks (1985)изследва три теми, които въздействат на компетентността: контрол, отговорност и прогнозиране. Тоест, за да бъдем компетентни ние трябва не само "да знаем" или " да знаем как"/"not only 'know' and 'know how/
но също така трябва да действаме и да знаем, какво правим в момента.
Паркс дефинира комуникационната компетентност като" степен за оценка на формулираните цели, в определен социален контекст, като същевременно правилно са преценени възможностите да се реализират тези цели, без рискове".
Полезна рамка, с помощта на която може точно да се определи комуникационната компетентност са очертали Спитцбърг и Купач /1984/ като този модел е известен като "компенентен модел" тус се посочват три измерими величини:
....мотивация-инидивидуален подход
....знание-планове за действие
....умение- адекватно поведение.